ЕНЕРГИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЕРГЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Подчертана способност за работа, за действие. Енергичността на Заимов се подхранва от изворите на българската духовност. Е. Каранфилов, Б III, 58. Костанди беше среден на ръст, пълен, около шестдесетгодишен, с гръмовит глас и някаква необуздана енергичност. П. Славински, ПЗ, 33. Особено ясно е очертан образът на Яне Сандански, с всичката му енергичност, дивост и баснословна упоритост. БНТ, 1941, бр. 212, 2.

— С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873.