ЕНЕРГОИЗТОЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЕРГОЍЗТОЧНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Техн. Източник на някакъв вид енергия (във 2 знач.). Двигателите преобразуват енергията от електроизточниците в природата — вятър, вода, каменни въглища, течни и газообразни горива, ядрени разпадания — във вид, в който тя може да

задвижва работните машини. Маш. IХ кл, 4. Електрификацията повишава значително ефективността на традиционните енергоизточници.