ЕНЗИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЗЍМ м. Биол. Органично вещество със специфичен за всеки организъм сложен химичен състав, което има важно значение за обмяната на веществата в клетките, ускорявайки и стимулирайки химичните реакции в животинските и растителните организми.

Те [белтъчните вещества] като главна съставна част на протоплdзмата и на различните видове ензими (ферменти) се явяват носители на жизнените явления. Д. Георгиев, ТЖР, 13. Някои от токсините са ензими, които по ферментативен път нарушават основни жизнени функции на човешкото тяло. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 10. Ензим на растежа.