ЕНЍЧАРСТВО

ЕНЍЧАРСТВО ср. 1. Истор. Военна организация, създадена в Османската империя, която формира, обучава и контролира елитната пехотна войска от еничари, отличаваща се с безпрекословна преданост към падишаха и безпощадна жестокост към християнското население. Десетилетия наред старият велможа бе държан настрана от държавните работи, защото всички познаваха омразата му към еничарството. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 356.

2. Еничарска войска. На изброените [от Мехмед паша] .. било заповядано да заловят деветима видински еничари, включително предводителите им Омер и Осман Пазвантоглу, които .. подготвяли голям бунт между еничарството в крепостта. В. Мутафчиева, КВ, 71. Изглежда обаче, че военнозверското възпитание на еничарството било тъй дълбоко, проникливо и внушително, че тия млади момци и мъже скоро били душевно преобразявани във фанатични ратници за турската вяра и държава. Б. Ангелов, ЛС, 108.

3. Рядко. Прен. Насилие, жестокост. Такова еничарство е неоправдано и осъдително.

— Други форми: енѝчерство, янѝчарство.

Списък на думите по буква