ЕНКЛИТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНКЛЍТИКА ж. Езикозн. Дума без собствено ударение, която образува акцентна цялост с предходната дума, имаща свое ударение. Противоп. проклитика. Едносрични неударени думи, които по ударение се свързват с предходната дума, се наричат енклитики: гордея се, страх ме е, аз съм. Л. Андрейчин и др., БГ, 16.

— От гр. Tνκλιτική.