ЕНКЛИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Езикозн. Прил. от енклитика. Кратките форми на личните местоимения са енклитични, т. е. те нямат собствено ударение, а обикновено образуват една акцентна група с думата, която стои пред тях, напр.: дай го. Л. Андрейчин и др., БГ, 114.