ЕНОРИТЯ̀НИН

ЕНОРИТЯ̀НИН, мн. еноритя̀ни, м. Остар. Църк. Енориаш. Сектата на поповщината.. ся пренесла тя от московския свещеник Козма, който, непокорен на узаконенията на Московския събор.., побегнал с 20 души от еноритяните си. Д. Душанов, ИПХИ, 213-214.

Списък на думите по буква