ЕНОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНО̀РИЯ ж. Църк. Административна църковна единица по-малка от църковна епархия, включваща населено място с християнски храм, която се обслужва от един

свещеник. България бе разпределена на епархии и енории. Й. Вълчев, СКН, 524. — Няма прокопсия за свещеника, отче,.. Ей, нали ме гледаш, от петнайсет години моля за енория в града. И пари съм дал. Не стигали, вика владиката. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. Поп Врачев си имаше стара клиентела, която си го диреше и сега, а поп Ганчо, без да го изблъсква грубо от енорията си, искаше с достойнство и смирено превъзходство да спечели хората. Ст. Даскалов, ВМ, 35. Стигаше да се сети, че .. само преди десетина години същият Гяур Имам е бил поп Иеремия с енория от три-четири махали в Еленския балкан. В .Мутафчиева, ЛСВ II, 34-35.

— От гр. Tνορία. — Р. Блъсков, Три повести за децата (превод), 1860.