ЕНЦЕФАЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЦЕФАЛЍТ м. Мед. Опасно болестно възпаление на главния мозък от инфекциозен или инфекциозно-токсичен произход. Трахома,.., енцефалит, малария тропика, холера, проказа изтощаваха и косяха годишно стотици хиляди, а понякога и милиони деца и възрастни. Ал. Гетман, ВС, 120-121. За развитието на научно-изследователската работа по въпросите на енцефалитите, грипа,.., епидемичния хепатит и др. сега се създават кадри и материално-техническа база. НК, 1958, бр. 45, 4.

— От гр. Tγκέ5αλος 'мозък'.