ЕНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀНЯ ж. Остар. и диал. Грижа. Запалил си бе луличката и минуваше през пазара, де много рамазанлии турци се разхождаха начумерено, българинът без еня пушеше разкошно тютюня си. Ил. Блъсков, СК, 14. Тъй даскал Стефан не оставаше без работа.. Еднаж, като косеше в ливадата, при него дойдоха двама селени. — Нали ти рекох аз, каза единият, — че Бог си има енята? Ей на, че намерихме даскал Стефана. Д. Немиров, Б, 194. Напразно не е писано на джамията в Стамбул, че турското царство ще го съсипят ония, що идат с много кола... А това е Московецът — той иде с много кола... Дано Господ и Пророкът си имат енята да го залисат... Ц. Гинчев, ГК, 238. Иван са чудом чудеше, / от де сирмия да сбере, / масторетом да плати, / .. — Сино ле, сино Иванчо! / Това ли еня да имаш, / и тва ли да та науча? / Ти имаш уйче зенгинен, / .. Да та уйче ти заеме / до пет стотини грошове. СбНУ ХХХVI, 73.
◊ Еня ме е. Разг. Имам грижа, интересувам се от някого или нещо. Еня ме е, кой ще влезе в дома ми. Имам енята на някого или нещо. Диал. Обичам някого или нещо, тача го. Без да ме е еня; Какво ли ме е еня; Колко ме е еня; Малко (много) ме е еня; Не ме е еня. Разг. Пренебр. Не се интересувам, не ме е грижа за някого или нещо. Много го е еня, че ще го обесят с главата надолу или че ще го задушат,.. Колко по-страшни смърти беше виждал. А. Гуляшки, ЗВ, 298. Поне да го бяха разпитали, защо беше закъснял. .. Но никой не го питаше за нищо, какво ги беше еня, те едно си знаеха: закъснял! А. Гуляшки, ЗВ, 41. — Той едничък не поиска милост и си личеше съвсем ясно, че не го беше много еня, нито от мене, нито от въжето. А. Гуляшки, ЗВ, 90. През това време хората си живеели добре в своите домове, без да ги е еня, че някой ден тия домове ще станат етнографически музеи, дето ще се влиза срещу двайсет стотинки и по терлици. М. Иванов, ТЛР, 35. Чорбаджията знаеше за всичко, но не го бе еня. Той напъди Захарий да се махне малко от Филибето. Вл. Свинтила, СЗЗ, 254. Какво говорят за него хората, Бодура знаеше, но малко го беше еня. Й. Йовков, ВАХ, 170. — Черни души има между нас, мамо, готови с дявола да се сдружат, ама кожицата си да запазят! Хич не ги е еня за протритата сиромашка кожа! Д. Марчевски, ДВ, 99.
— От гр. Vννοια.