ЕПАРХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕПА̀РХ м. 1. Църк. Духовно лице, обикн. митрополит или архиерей, което управлява епархия. Нещастията се трупаха върху главата на Епаминонд, а човешката несправедливост се проявяваше от епарха — градоначалника на Константинопол. А. Дончев, СВС, 19. Видинският епарх митрополит Домециан освети храма.
2. Истор. Заместник, наместник на държавния глава в отделна област или провинция на древна Гърция.
— Гр. Tπαρχ.