ЕПИГЕНЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИГЕНЀЗА ж. 1. Биол. Научно схващане, теория, според която зародишното развитие протича като отделните органи се оформят постепенно от безструктурната маса на зародиша, а не се развиват от готови зачатъци; епигенезис.

2. Геол. Съвкупност от вторични процеси, водещи към изменения и преобразувания на земните недра и образуване на полезни изкопаеми и минерали; епигенезис. Епигенеза. И след образуването на утаените скали в тях продължават да протичат най-разнообразни процеси, които водят до изменение на минералния състав, структурните и текстурните особености на утаените скали. Г. Георгиев и др., МП, 192.

— От гр. Tπί 'след' + генеза.