ЕПИГРАФИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИГРА̀ФИКА ж. Спец. Наука за разчитане и тълкуване на стари надписи върху твърд материал (камък, метал и др.); епиграфия. С издаването на корпуса на гръцките надписи от античната епоха на България, нашата страна зае едно от челните места в науката за древните надписи — епиграфиката. ВН, 1963, бр. 3735, 4.

— От гр. Tπιγρα5ή през фр. épigraphie.