ЕПИДЕМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИДЀМИЯ ж. 1. Широко разпространение на някоя заразна болест в населено място, област или държава. — Знаеш ли, какво значи епидемия от петнист тиф между гладно и потънало в невежество население?... Купища от трупове, купища от мръсни, гниещи тела под палатки! Д. Димов, ОД, 165. Едно предание сочи, че селото води името си от някой Килифар, единствен останал жив старец, след голяма чумна епидемия. Й. Радичков и др., ГСП, 135. Видях села, където хората бяха натикани в калта, загубили човешкия си образ.. Бедните, гладните, жертвите на епидемии, милионите болни хора. Т. Кюранов, АП, 23. Животът ни в лагера ставаше непоносим. Имаше опасност, да се яви някоя епидемия. К. Митев, ПБ, 121. В София всеки момент може да бъде обявена грипна епидемия, съобщи столичната ХЕИ. Сега, 1999, бр. 57, 1.

2. Прен. Разг. Нещо, което се разпространява бързо, като се предава от човек на човек, обхващайки голям брой хора. Бягството от селото стана епидемия, която покоси здравите сили за подвиг и жертва, в служба на народа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 276. При онази мамоновска епидемия, за съставяне на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушувала из нашата столица, .. — трябваше да се намери някой, да се провикне: "Еей, българино, стой бе!" Ал. Константинов, Съч. I, 93. Развихри се и не по-малко злокобната епидемия на спекулата. Д. Казасов, ВП, 157. Но театралната епидемия се разпространява бързо и цариградският протест не е цяр за нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 94. Конференции и пак конференции!.. Още преди войната тази епидемия беше се вмъкнала в главите на богопомазаните избранници. Хр. Смирненски, Съч. III, 176.

— От гр. Tπιδημία през рус. эпидемия или фр. épidémie. — Книжица за народа, 1873.