ЕПИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀПИКА, мн. няма, ж. Литер. 1. Остар. Епос (в 1 и 2 знач.). Руската поезия от епохата на Пушкина и Лермонтова отваря пътя, по който ще минат един ден гиганти в творческата мисъл. Техните предшественици — стихове по всички отрасли на поезията — лирика, драма, епика — възвестяват като светли предтечи тяхното скорошно появление. К. Величков, ПССъч. VIII, 85. Народна епика.

2. Събир. Съвкупност от епически произведения, обикн. в една литературна епоха, школа, течение или в една национална литература. Може да се направи заключение, че драматическото творчество не е в същата степен като епиката непосредствено проявление на творческата природа на поета [Ив. Вазов]. Б. Ангелов, ЛС, 277.

— От гр. Tπικ\.