ЕПИКРИЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИКРЍЗА ж. Мед. Обобщаващо заключително мнение за хода на болестта, начините на лечение и постигнатите резултати, което обикн. се изготвя писмено от провеждащия лечението лекар след приключването му. Епикризата представлява сбито изложение на най-съществените данни от анамнезата, статуса, диагнозата, проведеното лечение, изхода. М. Василев и др., ВБ, 20.

— От гр. Tπί 'след' + κρ?σις 'решение'.