ЕПИКУРЕЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИКУРЀЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до епикуреец и епикурейство. Изложената от Лукреций епикурейска философия се характеризира с теоретическата си висота, с бойкия си характер, с творческата си критика и преработка на философското наследство, със своя хуманизъм. С, 1951, кн. 5, 185. Експертът щеше да отмине безразлично и сега, но в това дете имаше нещо особено, което го накара да се спре. Той направи това съвсем неочаквано,.., против епикурейския навик да избягва неприятната гледка на бедността и страданието. Д. Димов, Т, 484. Тези сиромаси проповедници .. само са усилвали и напомнювали негодуванието, с което вече простите хора отдавна гледали на епикурейския живот на епископите и абатите. Д. Писарев, УЖ (превод), 39.