ЕПИЛЕПТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИЛЕПТЍК, мн. ‑ци, м. Мед. Човек, който страда от епилепсия. Най-голям процент душевноболни, епилептици, престъпници се срещат всред семействата на алкохолици и в страни, където се консумира много алкохол. Анат. VIII кл, 164. Д-р Месне е бил свидетел на едно опитване за самоубийство, предприето от един епилептик с голяма прозорливост през два последователни припадъци. А. Илиев, БР, 1930-1931, 301. Пизан приказва за друг един болен от паралич, че болестта му са усилвала сякога при нов месец, и за друг епилептик, който падал по-силно през дните на пълнолунието. Ч, 1872, бр. 17, 788.