ЕПИЛЕПТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИЛЕПТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Мед. Който се отнася до епилепсия и до епилептик; епилептически. "Твърде важен признак при епилептичното лудуване,.. е абсолютната прилика на всичките припадъци у един и същ болен." А. Илиев, БР, 1930-1931, 301. — Не мога да помогна нито при епилептичен припадък, нито при инсулт. Съжалявам, не съм специалистка. Н. Стефанова, ПД, 130. На къщните врата лежеше една жена, за която ни казаха, че е луда;.. Когато разгледаха по-отблизо болестта на жената, намериха, че е епилептична. Л. Милетич, СбНУ VI, 161.