ЕПИСКОПСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПЍСКОПСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Църк. Който се отнася до епископ или принадлежи на епископ. Най-после под епископския трон намери купчина книги. Й. Вълчев, СКН, 203. И подари копринарският еснаф на църквата "Света София" десет ката епископски одежди от пурпурен плат. Н. Райнов, ВДБ, 60. Патриархът, който е купил своето утвърдение, продава архиепископските и епископските места. НБ, 1876, бр. 17, притурка, 66. През ХIII-ХIV в. тук е имало крепост и значително българско селище. Тогава Перперек е бил епископски център. Ст. Михайлов, БС, 262. Провадия през ХIII-ХIV в. е бил епископско седалище. Ст. Михайлов, БС, 73. Епископски сан.

— Ив. Богоев, Всеобща география за децата (превод), 1843.