ЕПИТА̀ФИЯ

ЕПИТА̀ФИЯ ж. Литер. 1. Надпис върху надгробен паметник, обикн. в стихотворна форма, който съдържа кратка характеристика на починалото лице или отношението към него. Сега желая — .. — да ѝ издълбаят [на паметника] няколко хубави думици,.., една поезийка, ама хубавичка. — Епитафия искате да кажете? — Епитафия! Да! Ив. Вазов, Съч. Х, 8. В епитафията на надгробната ѝ плоча личат,.. и тия стихове: "Умря за временното само. Сега живее в вечността — на свойте рожби со живота." П. П. Славейков, Съч. IV, 79-80. Над всеки гроб бе поставен дървен, хубаво изработен кръст с черен надпис — сантиментална епитафия при някои. Д. Калфов, ПЮН, 23-24.

2. Късо сатирично стихотворение, в което под формата на надгробен надпис се осмива някое лице или недостатъци на някого. Същият упрек той направи и в епитафията си със стиха: "Народен бивш човек", а по думите на Луначарски развенчаването на Шаляпин.. му подействувало много зле. К, 1927, бр. 115, 2.

— От гр. Tπιτά5ον през рус. эпитафия. — С. Бобчев, Животът на Франклина (превод), 1874.

Списък на думите по буква