ЕПИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПЍТЕЛ м. 1. Биол. У животните и човека — покривна тъкан, която съставя горния пласт на кожата или постила стените на телесните кухини. Някои епителни клетки се видоизменят в жлезисти клетки — жлезист епител. Те отделят специални вещества, наречени секрети. Анат. VIII кл, 11. Обвивката, която покрива стените на вътрешните кухини, ся нарича епител. М. Бракалов, ФА, 5.

2. Бот. При растенията — тънкостенни паренхимни клетки, които отделят продукти от жизенената дейност или са вътрешната покривка на някои органи и кухини. Преди да излезе навън [от растението], водата претърпява една филтрация през една особена тъкан — епител. Хр. Дилов и др., РВ, 15-16.

— От гр. Tπί 'на, върху' и 2ηλή 'зърно на гръд'.