ЕПИТИМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИТЍМИЯ ж. Църк. Вид църковно наказание, което се състои в строго постене, лишаване от причастие и под., обикн. за определен период от време. В лаврата бяха узнали за нашето пътешествие и ни наложиха епитимия — да окачим на краката си звънци и с тях да ходим цял месец. Ем. Станев, А, 82-83. Тебе осъждаме на тъмничен затвор при този трибунал, за срок по наше усмотрение, и ти налагаме като спасителна епитимия ежеседмично прочитане на седемте псалми за покаяние, в течение на три години. М. Калинков, ГГ, 98. За да ги докара до туй състояние великата черква,.., запрети под велика епитимия, да не се помене нито името на нова книга и децата да не четат, освен на гръцки. Г, 1863, бр. 10, 84. Колкото се отнася до чисто духовните наказания — епитимии, като пост, молитви, даване милостиня, лишаване от причастие, ходене на манастир и пр. и пр., те били налагани и изпълнявани повечето пъти негласно и безшумно между верующите и духовенството. СбНУ ХХХIII, LVIII.

— Гр. Tπιτιμία.