ЕПИТРАХИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИТРАХЍЛ м. Църк. Част от свещеническа одежда, която представлява широка, украсена и дълга до глезените лента, надявана на врата подобно на престилка по време на богослужение. — В къщата и двора на покойника настъпи оживление. Поповете надянаха епитрахилите си. Д. Димов, Т, 298. Архиереят поп Филип мина през множеството със сърмен епитрахил, кован кръст и китка чемшир в ръката. Ст. Сивриев, ПВ, 171. Епитрахилът е украсен с много евангелски сцени. Ст. Михайлов, БС, 229. Между другите паметници по-специално внимание заслужават две евангелия — Крупнишкото и Сучавското, един епитрахил, подарен от Рашкия митрополит Симеон. Ст. Михайлов, БС, 227.

— От гр. Tπιτραχήλιον. — Други (диал.) форми: епитрахѝл, патрахѝл, патрихѝл. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.