ЕПЍТРОП

ЕПЍТРОП м. 1. Църк. Лице, избрано да се грижи за паричните средства и имотите на църквата; църковен настоятел. Дълго се запъва и черви Добри, докато епитропът на църквата проумее хубаво, какво тъкмо

му е дотрябвало. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 599. В голямата одая на търновския владика се бяха събрали след неделната литургия ктиторите и епитропите на църквите и крайградските манастири. Д. Рачев, СС, 9. Преспанската община сега нямаше големи грижи около двете градски църкви. Председателят поп Костадин и петима епитропи се грижеха за платата на свещениците, за восък, за някоя поправка, и за разни други обикновени нужди. Д. Талев, ПК, 37. Тихо Обретенов вземал дейно участие в обществения живот. Като църковен епитроп, той спомагал да се направят отдушници и други подобрения на вкопаната в земята църква "Св. Троица". Н. Ферманджиев, РХ, 260.

2. Остар. Настоятел, обикн. на училище. Чорбаджи Мичо направи да го изберат школски епитроп и учителят не биде главен занапред. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Аз намислих да мина през моста да посетя дяда Григора Табака, стария школски епитроп, който беше епитроп на училището в Долна махала. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. Той [коларят] изпълняваше и службата на епитроп и поради тази причина, също не се ползуваше със симпатиите на Грашев. Д. Фучеджиев, Р, 309. Учител съм в Търново, но като тревненец, уже съм и епитроп на тревненското училище. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 66. Толкоз скъпи даскали нам защо ни са? И тръгва тогаз да подига, или даскалите да пъдят, или на епитропите хесап да виждат! Г, 1863, бр. 4, 29.

3. Прен. Рядко. Много добър и щедър човек; добряк. — Какво си дрънкал в кръчмата?... Защо се правиш на епитроп? — крещеше Славка и гласът ѝ ечеше в цялата къща. — Аз жена ли съм ти, любовница ли съм ти?... Ст. Мокрев, ПСН, 48.

— От гр. Tπίτροπος. — Друга (диал.) форма: пѝтроп.

Списък на думите по буква