ЕПИФЍЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни. Анат. Прил. от епифиза. Епифизните крайща [от костта] са, повече или по-малко, задебелени и са изградени почти напълно от гъбесто костно вещество, като се изключи един тънък повърхностен слой от компактно костно вещество. Ал. Гюровски, АЧ, 75.