ЕПИФОРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПЍФОРА ж. Литер. Поетическа фигура, която представлява повтаряне на едни и същи звукови съчетания, рими, думи или цели изрази, в края на строфите и стиховете, за да се постигне ритмичност, музикалност и емоционална изразителност на поетичната реч; повторение. Тая фигура наричат и епифора, и тя бива, когато членовете или ставиците в периода окончават на същите думи. Ф. Велев, КР (превод), 53-54.

2. Рядко. Заключителен израз, заключение.

— От гр. Tπι5ορά.