ЕПИЦЀНТЪР

ЕПИЦЀНТЪР, мн. ‑трове, м. Спец. 1. Точка от повърхността на земята, която се намира над огнището на земетресението. Земетресението е от шеста степен, макар че епицентърът му беше извън страната.

2. Място на земната или водната повърхност, което се намира под или над центъра на въздушен, подземен или подводен ядрен взрив. Точката от повърхността на земята, над която е произведен ядрен взрив, се нарича епицентър на взрива. Н. Иванов и др., ГО, 14. Обр. Като циклон се развихри в няколко секунди една страшна тупаница и боричканица.. Отгде се бе взел тук тоя нещастен човечец и как бе попаднал точно

в епицентъра на циклона — просто необяснимо. Д. Калфов, Избр. разк., 129.

— От лат. epicentrum през рус. эпицентр или нем. Epizentrum.

Списък на думите по буква