ЕПИЦИКЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИЦЍКЪЛ, мн. ‑кли, м. Астр. Мат. В Птоломеевата система на света — окръжност, центърът на която се движи равномерно по друга окръжност. За да може да се обясни сложното примкообразно движение на планетите, той [александрийският астроном Птоломей] приел, че те се движат не по самия кръг, а по друг кръг, с по-малък радиус, чийто център обикаля равномерно около Земята. Малкият кръг, по който се движи планетата, той нарекъл епицикъл. Н. Николов и др., СС, 8.

— От гр. Tπί 'на, върху' + κύκλος 'окръжност'.