ЕПОЛЀТИ

ЕПОЛЀТИ мн., ед. (рядко) еполѐт, м. Парадни офицерски пагони, украсени с ширити, със златни или сребърни ресни, шнурове и др. Бай Стоян се сепна от строгия тон на околийския, пот обля изгорялото му от слънцето лице. Спря поглед на лъскавите му еполети, тъй като го беше страх, да го погледне право в очите. Ив. Карановски, Разк. I, 134. И с едно силно дърпане Спасов отпра еполета му и махна, да го перне с него по лицето. Ив. Вазов, Съч. ХI, 183.

— Фр. épaulette през рус. эполет.

Списък на думите по буква