ЕПОПЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПОПЀЯ ж. 1. Литер. Голяма поетическа творба, поема или цикъл от стихотворни произведения, посветени на важно историческо събитие, на преломен, решаващ за развитието на един народ исторически момент или на забележителна историческа личност. Знанието на гръцкия език и вещото разбиране на текста не са още сами по себе достатъчни, за да може да се предприеме един успешен превод в стихове на епопея като Илиада или Одисея.. Ето защо поетическите преводи на Омировите епопеи са така редки във всичките литератури. К. Вличков, ПССъч. VIII, 116. Живее в Одисея мойта бол горчива. / Изплитам епопея тиха и бурлива. В. Марковски, СМ, 18. Опит за създаване на национална епопея е "Кървава песен" от П. П. Славейков. △ Национална епопея на полската литература е "Пан Тадуеш" от А. Мицкевич. △ Епопея на забравените.

2. Литер. Голямо прозаично произведение, обикн. роман или серия от произведения, които отразяват значителни събития от живота на даден народ през по-дълъг период от време. Романът "Ден последен" е драматична епопея за края на една епоха. Е. Каранфилов, Б III, 230-231. Романът "Война и мир" е епопея на руския живот и на военната слава на Русия през Отечествената война от 1812 год.

3. Прен. Историческо събитие или ред от събития, които са свързани с героични подвизи, и имат голямо значение в историята и живота на даден народ. Така започваха големите отбранителни боеве, които ще останат завинаги в нашата история под блясъка на името Дравска епопея. П. Вежи‑

нов, ЗЧР, 144. С велико майсторство Христо Ботев нарисува картината на хайдушкия балкан, като възпя легендарната епопея на Бузлуджа с най-нежните струни на своето голямо, поетично сърце. Й. Радичков и др., ГСП, 96. Аз се чудих в парижките музеи на великолепните платна на Жиродетовци, Рифетовци, Мейсониеровци и другите пластични възпроизводители на Наполеоновата епопея. Ив. Вазов, Съч. IХ, 126.

4. Прен. Период от живота на някого, изпълнен с големи преживявания и важни събития; преживелица. Докторът беше задържал Христа да му разказва някоя пространна история за нещо си от неизвестна епоха,.. Христо от всичката си душа желаеше да дойде краят на безконечната епопея. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 32. За него е твърде естествено да изкара пред нас една баба, една мома или една войвода, които разказват своите патила, па често вмятат в своята лична епопея разказите на друго някое лице. Б. Ангелов, ЛС, 209.

— От гр. Tποποιία 'епична песен' през рус. эпопея или фр. épopée. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.