ЕПОХА —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕПО̀ХА ж. 1. Продължителен период от историческо време, който се определя въз основа на съществени, характерни, типични и особено важни явления и събития; ера. Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: преклонената глава сабя не я сече. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 185. В най-хубавата част от своето творчество той [Вазов] е носител на оная, завещана от предосвобожденската епоха, демократична традиция, която го държи винаги близко до съдбините на народа. Г. Цанев, СИБЛ, 128. Като се разхожда човек из града, натъква се на различни паметници, които свидетелствуват за сменялите се епохи на благоденствие и упадък, и за господството на готи, гърци, римляни. Г. Белев, КР, 85. Те [художници и декоратори] умееха да съгласуват работата си с режисьора и автора, умееха да характеризират епохата и момента. Ив. Димов, АИДЖ, 106. В Североизточна България, както и на други места на нашата страна, са запазени старини от всички епохи. Ст. Михайлов, БС, 7. За правилното и по-лесно изучаване живота на народите, освен по години и векове, историческата наука разделя историческото време и на епохи, според начина, по който са живели хората. Ист. V кл, 1980, 10. Епоха на Възраждането. Предисторическа епоха. // Период от време, когато нещо, някакво явление получава голямо значение и широко разпространение. Живеем в епохата на радиото и на аероплана! Й. Йовков, ПГ, 41. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци. Й. Йовков, Разк. III, 97. Името на мадам Кюри ще остане свързано с една епоха в историята на науката — епохата
на откриване и проучване явленията на радиоактивността. Ас. Златаров, ПН, 1934, кн. 1, 1. Епоха на междуособици и войни. // Период от време, свързан с дейността на дадена историческа, с голямо значение, известна личност. Той бе преживял славната епоха на Ивана Асеня II. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 48. Има голяма прилика в епохите на Петра и Шишмана, с които най-живо е свързано преданието. Ив. Вазов, Съч. ХV, 74. Тогава като ветеран излез / и разкажи им, как живеем днес — / в епохата на Чембърлейните. Хр. Радевски, ВН, 8. // Отделен период в историята, в развитието на дадена дейност, явление, наука или в изкуството, свързани обикн. с някаква качествена промяна. Тъй наречената вертеровска епоха, мисли веднъж Гьоте, принадлежи не само на даден културен период, но и на всеки индивидуален живот, когато личността се натъкне на остариял социален ред. М. Арнаудов, Г, 14. Научната епоха в развитието на химията започва от ХVII в., когато в новооткритите химични лаборатории, се използуват везните за количествени изследвания на веществата и промените, които се извършват с тях. Хим. ХI кл, 1965, 6. И може би, в пълно разбиране на великата епоха се крие ключът на разкриване същността на съвременната италианска живопис, а и не само на нея. НК, 1958, бр. 29, 5. Епоха на романтизма. Епоха на класицизма. // Особено значим период в живота на човека. И докато той ми говореше за едно, за друго, от далечното и близко минало, аз, отговаряйки му само с къси "да" и "не", унасях се мислено в оная непрежалена епоха на чисти радости и безгрижни вълнения, свързани с живота на ученика. Ив. Вазов, Съч. Х, 144. Това беше епохата на най-радостните ни, на най-щастливите ни дни. К. Великов, ПССъч. I, Х.
2. Разш. Период от време, който се характеризира, откроява със свои особености, черти. В епохата, когато ся е развивал язикът, има два различни периода. Ч, 1872, бр. 13, 643. Утешително е да си напомни челяк, как, на него време, при самото наставание на епохата на народностите, намирали са арнаути с народно чувство. Г, 1863, бр. 10, 84. Той [Стамболов] доста време управлява България и доста горчивини, беди и неприятности е претърпял през епохата на 7 годишното си управление. С, 1894, бр. 1487, 2.
3. Прен. Определена личност, научно откритие, произведение на изкуството, които се открояват със своето особено голямо значение в историята и в развитието. Той не е само име на голям артист и изключително талантлив режисьор. Масалитинов е епоха в нашето театрално изкуство. Ив. Димов, АИДЖ, 71. Драмата [на Гьоте] прави епоха със свободната си композиция и енергичния си протест срещу всичко плесенясало в живота. М. Арнаудов, Г, 12. Джон Атанасов е не просто легенда, той е епоха в човешкото познание, нова ера в историята на човечеството — ерата на изкуствения интелект.
4. Геол. Подразделение на геологически период; ера. Отводняването пък на тези езера се предполага да е станало в началото на ледниковата епоха или преди 300 000 години. П. Делирадев, В, 29. По-късно през плейстоцена (дилувиалната епоха) едновременно с вдлъбването на всяклата се Новомахленска река и издигането на скалния масив, се създали благоприятни условия за водните капки, да дооформят красотата ѝ. М. Тошков и др., НР II, 197-198. Голямата пещера е била жилище на праисторически хора през късния енеолит (..) и през втория период на старожелязната епоха. Е, 1979, бр. 20, 3. Тук са открити оръдия на труда, каменни фигури и керамика, датиращи още от каменната епоха. Л. Мелнишки, Кам., 3. Геолозите изчисляват дванайсет такива [съставления] утайки. Всяка една от тях е съставена между две епохи или революции на земното кълбо. Ч, 1872, бр. 13, 681.
5. Астрон. Момент, от който започват да изчисляват движението на някакво небесно тяло.
— От гр. Tποχή 'спиране, прекъсване' през рус. эпоха и нем. Epoche. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847.