ЕПОХАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПОХА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който поради значителността си, важността си, създава, ознаменува епоха (в 1 знач.); много важен, значителен. Само три години след смъртта на Апостола избухна най-голямото въстание срещу вековния поробител.. В подготовката на тази епохална борба, която изкупи свободата, дейците следваха пътя на Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 356. Те бързаха един през друг да го уверят, че доброто, което е замислил да направи на селото им, ще бъде от епохално значение за неговото стопанско, па и за културното му развитие. Ст. Чилингиров, РК, 51. Какъвто и да беше Стамболов за едни или за други, той си остава една епохална фигура. Ив. Вазов, НО, 10. Той [изкуственият спътник] може да бъде построен само в страна, в която промишлеността, математиката, химията и радиотехниката са постигнали епохални завоевания. ОФ, 1958, бр. 4267, 4. Писменият слог е епохален. На човечеството то е слънчев химн. В. Марковски, ПЗ, 448. Епохални постижения на науката и техниката. ^● Обр. Ирон. Раздухвай фактите, усиляй краските, избирай живописни епитети; тури епохални лъжи и колосални низости, а главно, въведи скандална хроника. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 133.