ЕПРУВЕТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПРУВЀТКА ж. Спец. Специален съд за лабораторни изследвания и опити, представляващ стъклена тръбичка със заоблено дъно. Микроскопът и стативът с епруветките съставляваха най-важният дял от предметите, които трябваше да притежава един кабинет. А. Гуляшки, МТС, 92. Заровен сред епруветки и стъкленици с химикали, той ме посрещна с вечната си усмивка. М. Кремен, РЯ, 28. Той си спомни пак за хубавата университетска лаборатория и се видя там сред своите млади другари, с белите блузи, наредени около дългите мраморни маси, отрупани със стъкленици, епруветки и разни инструменти. Елин Пелин, Съч. II, 183. Сестра Караманова седеше в дъното на лабораторията, зад статив с епруветки. Й. Попов, ИЖП, 7.

◊ Бебе в (от) епруветка. Разг. 1. Метод за изкуствено оплождане ин витро. Методът "бебе в епруветка" вече не буди удивление, но запазва противоречието между различни ценности — правото на човека на неговото тяло, правото на детето да бъде родено. Е 2001, 2000, бр. 6 [еа]. Спасителен пояс [за създаване на дете] е бебе от епруветка, предназначен за мъжкия фактор на безплодие. СТ, 1999, бр. 10, 7. 2. Дете, заченато чрез този метод. 250 бебета в епруветка се родиха за 5 години. Дем., 2000, бр. 321, 3. Доцент Щерев отново събра бебетата си от епруветка на среща. ВЖ, 2001, бр. 13, 3.

— От фр. éprouvette.