ЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀРА ж. 1. Начало на летоброене във всяка хронологична система, съвпадащо обикн. с деня на важно историческо събитие. Според едни летописци [сътворяването на света] .. било станало в 5492 г. (цариградска ера), според други — 5500 г. (римска ера), а според трети — в 5492 г. (александрийска ера) преди раждането на Христа. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Ера, начало на годишния чет на някоя работа, каквото на християнството, годините ся начеват от Р. Х. [раждането на Христос], а на турците побягванието на Моамеда в Мекка. Ан. Кипиловски, КНОИ (превод), 190. // Историческото време между две такива начала, периодът от време, определен от едно и също летоброене. Стара ера. Ера преди Христа. // В съчет. с християнска, нова, наша. Летоброене, с начало от предполагаемата дата на раждането на Исус Христос. — Ще посетим развалините на един град; който е бил основан от римския император Траян в 106 година от нашата ера. А. Каралийчев, С, 282. В документа се говори за одризите. Тия племена наистина са живели по тия места в пети век преди нашата ера. М. Марчевски, ТС, 92. Второто хилядолетие от новата ера започва на Балканите с едно жертвоприношение, надминало всички езически и варварски дела. Н. Драгова, КО, 15. — Господин кмете, император Константин Велики е разрешил християнството
в Римската империя и е прекратил гоненията срещу християните. — Известно ми е, в четвъртия век от новата ера, но какво от това? Д. Фучеджиев, Р, 311.
2. Продължителен период от време, който се определя въз основа на съществени, характерни, обикн. важни явления и събития; епоха. Със своите смели опити .. учени, конструктори и инженери чертаят нова ера, в която бързо навлиза човечеството — ерата на овладяването на космическото пространство. РД, 1960, бр. 33, 1. "Макар и тронното слово да възвести една нова ера на морално и материално възраждание, но ний като искренни приятели на България, мислим, че тези думи не означават нищо друго, освен едно ораторско благозвучие." С, 1894, бр. 1511, 1. "И в прочутата и объркана откъм стойности ера на научно-техническата революция, не са един или два случаите, когато не мъжът избира жената, а жената избира мъжа..." Хр. Домозетов, ОР, 75. Руско-турската война приключи ерата на национално-освободителните войни в Европа. // Отделен период в историята, в развитието на нещо, обикн. дадена наука или в изкуството; епоха. В 1766 г. в. с. Игълсфилд — Камберленд в Англия, в семейството на беден тъкач, се ражда дете, което става един от най-бележитите личности на човечеството. Това е Джон Далтон. Името му е свързано с началото на атомната ера в историята на химията. Б. Илиева, КХСН, 59. Под всестранното художествено ръководство на Артуро Тосканини прочутият милански оперен театър започва своята златна ера. НК, 1970, бр. 52, 5. // Период в живота на човека; епоха. С тоя куршум отмина и ерата на детските ни игри. А. Христофоров, О, 19.
3. Геол. Най-продължителният по време дял от хронологията на историята на земята, който се дели на периоди. То, как е станало чудото на Златна Панега? Казват, че някога, когато земята е била само на 100 милиона години, през мезозойската ера, в периода на кредата, тук се вълнувало огромно море. Ст. Станчев, НР, 34. Най-новата ера от историята на Земята е неозойската или ерата на младия живот. Тя продължава и досега. Д. Божков, ПЖ, 17. А в някои крайбрежни области,.., [на островите Галапагос] са намерени и вкаменелости на молюски, чиято възраст е от края на третичната ера (може би от плиоцена) или пък от началото на четвъртичната ера (плейстоцена). Н. Боев, Г, 27. Известно е, че в квартернерната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67. Палеозойска ера.
◊ Откривам / открия нова ера за (в) нещо. Книж. Давам възможност за развитие на нещо ново, грандиозно, от световно значение. Проектът за междупланетен ракетен кораб на Циолковски открил нова ера в развитието на руската и световната наука и техника. Р. Радулов, ИГ, 124.
— От лат. aera през нем. Ära или рус. эра. — Г. Йошев, Кратка всеобща история, 1861.