ЕРАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРА̀НКА ж. Диал. Другарка, обикн. на същата възраст; акранка. Тинка знае, че на голямото хоро,.., тя не бива още да ходи, както не ходят и всички нейни еранки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188. Милка другарки думаше: / "Другарки, верни еранки, / лоша сам съня гледала / в събота спроти неделя." Нар пес., СбНУ ХLVI, 209.

— Друга форма: яра̀нка.