ЕРГЕНЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЕНЛЪ̀К, мн. няма, м. Разг. 1. Ергенуване. — Ще се разсипите, момчета! — казваше старецът на родствениците си. — Цял ден работите, а после ергенлък... Й. Гешев, ВТ, 10. Момчето се учеше, но го откъснаха от училище, да поеме от работата; то поплака, какво поплака, па се залъга по ергенлъка. Ил. Волен, НС, 48. Макар че невидимият им път често пресичаше храсти и закачливи трънки, дрехите им винаги бяха спретнати. Срещнеше ли ги някой, не трябваше да им хвърля подозрителни очи. Най-много да помисли: "Бива си ги момците. По ергенлък са тръгнали..." К. Константинова, НДД, 97. Едни си викаха, че не го свърта, защото е свикнал да шари по света, а сега пътищата към света са затворени;..; трети знаещо намекваха, че Иван боледувал от кара-севда или нещо такова — бивало ли е почти четирийсетгодишен мъж да ходи ергенин и да му се услажда ергенлъкът? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 264.

2. Ергенство (в 1 и 2 знач.). На всичко има край и неговото бекрийство и ергенлък се свършиха. Д. Спространов, ОП, 246. Този Пантелей беше голям черковник,.. С него дядо Гуни имаше приятелство от ергенлъка. С. Северняк, П, 12.

— Друга (диал.) форма: ергенлѝк.