ЕРГЀНСТВО

ЕРГЀНСТВО, мн. няма, ср. Разг. 1. Състояние, положение, живот на ерген; ергенлък. От своя дългогодишен опит той знаеше, че жените — омъжени и неомъжени — много се вълнуват от ергенството му. К. Калчев, СТ, 39. Така никому неизвестният Сотир се сдоби с прекрасна малайска другарка и приличен апартамент.., скъса с ергенството и сам заживя прилично, по новому. Й. Попов, СЛ, 139. Той [гайдаджията] не е прост в тия работи; знае, че тези млади са се събрали на тази трапеза, да разделят с другаря си радостта му, и заедно с него като беседват, да изпратят весело последнята вечер на ергенството му. СбНУ VIII, 53.

2. Време, период от живота на мъжа, когато не е обвързан в брак, когато е ерген. Ако ергенството и моминството в селата са пора твърде поетическа, женитбата туря край на всичко. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 127. Той беше шейсетгодишен човек,.., носеше огромна рунтава шапка,.., остаряла мода, но която той още държеше за възпоминание на ергенството си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. Моля ви само за мъничко търпение — да ви разкажа тъжната история на моето ергенство. Я. Антов, ЕМ, 3. Де гиди млади години! — / Ергенство, мамо, моминство. Ц. Церковски, ТЗ, 20.

3. Всички ергени заедно, като общност. В залата се беше събрало видното градско ергенство.

Списък на думите по буква