ЕРГЕНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЕНУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от ергенувам. Истината е донейде, че той се и срамува. Па и годините като се така разбъркаха, не му беше дип и време, да се пусне саалам по ергенуване. Т. Влайков, Съч., 1925, 192. Ами ергенуването ни с тебе? Забрави ли, когато учехме за държавен изпит цяло лято в чамурлийското училище. Сб??СЕП, 332.