ЕРГЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЀНЧЕ, мн. ‑та, ср. Разг. Умал. от ерген. Той бе понарасъл, измъкнал се бе и станал беше коджа ергенче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. "Да ти кажа просто, ти имаш момиченце; аз имам ергенче..." Л. Каравелов, БСВ II, 56. — Тюх бре, ергенчето грабна ни момичето. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 207. А под един голям чадър Паруш, качен на малка естрада, върти из бяло очи и пригласяйки си с физармониката, започва своя репертоар. Наоколо му, струпани на колело, селски моми и ергенчета го зяпат прехласнато в устата. К. Константинов, ППГ, 66.