ЕРГОНОМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГОНО̀МИЯ ж. Иконом. Наука за създаване на възможно най-добрите условия на труд и постигане на максимална производителност на труда, чрез отчитане и приспособяване на всички фактори, влияещи на трудовия процес — оклона среда, работно място, оръдия на труда, дизайн на машините и под. Ергономията е нова наука, която изучава физическите и психическите възможности на човека, с оглед най-удобното и целесъобразно използуване на машините. К, 1963, кн. 7, 32. Едва след последната световна война, благодарение на развитието на нови научни дисциплини, като ергономията,.., нотацията на сложните движения стана възможна на практика. П, 1978, бр. 1, 7.

— От гр. Yργον 'работа, дело' + νόμος 'закон'.