ЀРЕС

ЀРЕС, ‑тА̀, мн. ‑и, ж. 1. Религиозно учение, което е отклонение от догмите и организационните форми на официалната религия; секта. Под брястовете на могилата богомилски старейшини ще разчепкват като дарак своята ерес. Й. Радичков, ВН, 116. Тя беше обладана само от оня възторжен мистицизъм на нелепата исихастка ерес, който сега като епидемия върлуваше из всички класи на народа. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 107. Патриархът се показа особено изненадан и много загрижен. Той даде съвет да се избиват манихейците или да бъдат връщани във Византия. Освен това написа дълго послание до Борис върху манихейската ерес. Й. Вълчев, ССКН, 466. С народа вървят гайдари, гъдулари и скитници-монаси, сеячи на ереси. Ем. Станев, А, 74-75. Знаеше, че между хората вървят тайни книги, неугодни. Гонеше ги църквата, защото в тях имало езичество и ерес, всякакви светски приказки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 257-258. // Прен. Вероотстъпничество, разкол. Изборите се придружиха с голям терор. .. Антикултурната, съсловната вражда спрямо интелигенцията,.., спрямо държавата дори, избухваше с яростта на някаква дива ерес. С. Радев, ССБ I, 296.

2. Обществено движение, което разпространява такова учение, често и като форма на социален и политически протест. Тука [на Хиподрума] през 1114 година Алексей I Комнин изгори учителя и върховния вожд на богомилската ерес в България — Василий Ересиарх. А. Каралийчев, С, 32. Търново е бил центърът, дето се е водила най-ожесточено борбата срещу многобройните еретични учения у нас.. Против ересите били свикани и няколко събора. Ст. Михайлов, БС, 102.

3. Прен. Разг. Отклонение от обощоприетите правила и норми. Заговорил е, както чувствува в едно време, когато такива неща са били опасни ереси. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 11. Старицата Мам отрязала косата си, което било ерес за онова време, само защото така Ј било по-угодно. Ал. Гетман, ВС, 85. Ала той най-много ядоса ония, за които кооперативното стопанство бе някаква ерес, противна на традициите, завещани им от деди и прадеди. Кр. Григоров, Н, 110.

— От гр. ЬЯсеуйт 'секта, религиозен разкол'.

Списък на думите по буква