ЕРЕТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до ерес (в 1 и 2 знач.) и еретик (еретичка) (в 1 знач.); еретически. Той бил еретик. Еретичните му прояви били забелязани отдавна в царството. ѓ Еретични движения. ѓ Еретични сборища.

2. Прен. Разг. Който противоречи на обощоприетите правила и норми; еретически. Той [малкият] не изнудваше и не ограбваше никого, не беше скандализирал никакво момиче в града. Защо го наричаха нехранимайко, а брат му — пладнешки разбойник — провъзгласиха за почетен гражданин в града?... Но това бяха еретични, забъркващи мисли, които смущаваха стражарската чест на Чакъра. Д. Димов, Т, 272. В главата ми за миг мина еретичната мисъл, да се разходя в парка. Ст. Христозов, ДТСВ, 75. Еретичната му постъпка принуди някои хора, да се замислят по-сериозно. ѓ Не произнасяй еретични думи, ще пострадаш!