ЕРЕТИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРЕТЍЧЕСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Практикуване, изповядване на дадена ерес (в 1 знач.). Не е случайно, че България още след покръстването си става люлка на най-крайно еретичество. То смущава цяла християнска Европа с реалистичните си въпроси: Къде е доброто между хората. Н. Драгова, КО, 172. Не беше по угода на болярина царската заповед — отнемаше му правото да ме съди като еретик.. Аз, казва, съдя за убийство, пък за еретичество ще го предам на царските тъмничари". Ем. Станев, А, 157. Фросина беше дъщеря на някой знатен грък Мангус, изпъден за еретичство из Цариград и дошел в Търново. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 65.

2. Прен. Разг. Отклонение от общоприетите правила и норми. Да не носите ученическа униформа, това е еретичество! — казваше нашата класна ръководителка.