ЕРИХО̀НСКИ

ЕРИХО̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Само в съчет. Ерихонска тръба. Митол. Свещена тръба у евреите, чиито звуци според библейското предание били толкова силни и мощни, че предизвикали разрушаването на град Йерихон; йерихонска тръба. Други надуваха свирки от бамбук, дълги най-малко два метра. Те просто крещяха в кухите бамбукови стъбла и гласовете им ечаха като ерихонски тръби. М. Марчевски, ОТ, 90. Внезапно лицето на Доминго се изду от ярост. След това мощните му гърди се разшириха, поеха въздух и от гърлото му се изтръгна глас, който сякаш излизаше от ерихонска тръба: — Испанци!... Д. Димов, ОД, 317. Неговият [на Ханко] глас ще се понесе в тронната зала като една истинска ерихонска тръба. А. Гуляшки, ЗВ, 629. В едно от селата имаше поп. Един як мъжага, с глас като ерихонска тръба. К. Видински, НСП, 7.

— От евр. собств.

Списък на думите по буква