ЕРКЍЧ

ЕРКЍЧ м. Диал. Едър нестриган козел. Имаше еркичи за чудо и приказ, по-едри от магарета, ала едва се издигаха една педя над другите, и носеха една педя по-дълги рога. Единият еркич беше на Манол, а другият — на Вражу кехая. А. Дончев, ВР, 21.

— От тур. erkeç 'козел, пръч'. — Друга форма: еркѐч.

Списък на думите по буква