ЕРМИНЍЯ

ЕРМИНЍЯ ж. Остар. Ръководство, наръчник по църковна живопис. Рисувана е [главата] от някой български зограф-самоук, който доста точно е изпълнявал предписанията, съдържащи се в широко известните тогава ерминии или наръчници по живопис. Ст. Михайлов, БС, 182. Равинът Бен Ашер каза [за зографите], че те си имат за това книги, каквито са и християнските ерминии. Вл. Свинтила, СЗЗ, 382. Захарий разтвори ерминиите, разтвори тефтерите със своите изводи. Вл. Свинтила, СЗЗ, 349.

— От гр. χερμεηεια.

Списък на думите по буква