ЕРОЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРО̀ЗИЯ ж. 1. Геол. Предизвикано от вода, лед, от атмосферни влияния и други природни фактори и явления, постепенно издълбаване, разрушаване и отвличане, отнасяне на почва, скали и други обекти, което променя формите на земната повърхнина и релефа. Повечето от островите са много скалисти, с диви оглозгани от ерозията форми, които издигат към небето остри върхове. П. Вежинов, ДМ, 8. Почвената ерозия у нас,.., е много разпространено явление и нанася големи загуби в много отрасли на народното стопанство. М. Мичев и др., З, 151. Ерозията е извършила велико творение от червените пясъчникови скали. Й. Радичков и др., ГСП, 16. Най-лекото и най-правдоподобното обяснение за образуването на каменните реки е ерозията (измиванията) на течащите води. П. Делирадев, В, 86. ^● Обр. Някои разчитат на ерозия на нашата вяра и оптимизъм, на бавното униване, което е истинска смърт за интелектуалеца и твореца.

2. Мед. Повърхностно нараняване на лигавица.

3. Техн. Разрушаване на повърхността на металите чрез електрически ток под въздействието на химически вещества и процеси или атмосферни влияния. Тази стомана трябва да бъде устойчива и на ерозия, т.е. на износването от твърдите частици, останали в газа, които непрестанно бомбардират лопатките на турбината. Д. Русчев, НЗ, 58.

— От лат. erosio през рус. эрозия, нем. Erosion или фр. érosion.