ЕРОКИРИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРОКИРЍК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Проповедник. И като владишкия ерокирик ще да ти разкаже за сичко натънко, чегато книга чете. Л. Каравелов, Съч. II, 2. Понеже не сме са училе в гръцките школи и не сме познати ни със схоластиците, ни с ерокириците,.., то захващаме пак да говориме със своя собствен език. С, 1872, бр. 33, 263.

— От гр. sεροκ\ρυζ.