ЕРУДИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРУДЍТ м. Книж. Лице с голяма ерудиция. В тази полутъмна стаица е събрано всичко, което е обичал, всичко, над което с години се е трудил.. И тук — строг ред: всичко е подредено по автори, по епохи. Достатъчно е да отворим един плик, за да го [Ив. Ст. Андрейчин] видим като голям ерудит — прекрасно осведомен, всестранно подготвен! Ив. Богданов, СП, 44-45. От малкото, което казах за книгата на г. Бурмова.. Впечатлението, което тя произвежда, не може да се наруши от факта, че в нея ерудити по църковната разпра биха намерили неточности,.. и други грешки. К. Величков, ПССъч. VIII, 272.